България най-после получи първия транш от 2.7 млрд. лв. (1.37 млрдд. евро) от Европейската комисия по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщиха вицепремиерът Атанас Пеканов, Министерството на финансите и ЕК.
„Европейската комисия прие всички 22 етапа и цели, които бяха включени в първото искане за плащане, като успешно изпълнени и преведе първото плащане от общо предвидените за страната ни 5.69 млрд. евро“, казаха от Министерството на финансите.
Средствата ще отидат за проекти в сфери като енергетика, здравеопазване, образование, транспорт, устойчиво икономическо развитие – например за технологична модернизация на малките и средни предприятия, за разширението на третата линия на метрото в София в посока на спортната зала „Арена София“, за системата на МВР „Тетра“, за енергийната ефективност, за ВЕИ-та на покривите, за външно изкуствено осветление и т. н.
На този етап обаче изпълнението на плана за възстановяване изостава, защото към 16 декември извършените разходи възлизат на едва 46.3 млн. лева.
Сериозен риск обаче има за второто плащане по плана, признават държавните институции. То е свързано с ключови законодателни промени, които няма как да се случат без действащо Народно събрание. На този фон в сряда изненадващо мнозинството отхвърли подготвения от служебната власт Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, чието приемане е едно от изискванията по плана. По думите на вицепремиера Атанас Пеканов този закон би трябвало да е приет още преди две години. Сега България е в наказателна процедура, което значи, че ще плаща санкции, ако не го въведе.
„Към настоящия момент всички ведомства полагат усилия за изпълнение на 66 етапа и цели, като 22 от тях са свързани със законодателни инициативи, които са включени във второто искане за плащане в размер на 724 млн. евро, предвидено за първото тримесечие на 2023 г.“, обясниха от Министерството на финансите.
Вече е ясно, че България няма да подаде искането за плащане до края на март 2023 г., а го е отложила за юли догодина.
Приемането на нужните 16 законопроекта е от ключово значение за изпращането на второто искане за плащане. Те са предварително съгласувани с ЕК и „евентуална тяхна значителна промяна поставя под риск получаването на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост“, посочиха от Министерството на финансите.
Според вицепремиера Атанас Пеканов няма риск от загуба на средства, но има риск от забавяне, което поставя риска напред във времето да не изпълним всичко, защото имаме срок до средата на 2026 г.
Коментарите са изключени