В дивия междусъседски Запад се оцелява само с пищов

Уважаеми бъдещи жертви на въоръжените си, побъркани комшии, ще прочетете нещо скандално. Ако, не дай Боже, имате съмнение, че съседът ще ви гръмне, защото тропате следобед, паркирате на грешното място, ремонтирате или имате шумни деца, най-разумно е просто да стреляте първи. Така е по-вероятно да оцелеете и да си спестите много нерви от контактите с българската държава и представителите на властите й. Е, може да полежите някоя и друга година в затвора, но и това не е съвсем сигурно. Така че, въоръжавайте се и хващайте пусия на стълбищната площадка или в мазето. Стреляйте първи, pistoleros на европейска България, защото само формално живеете на цивилизовано място, а реално сте заседнали в дивашка среда.

Нека МВР и прокуратурата реагират спокойно на тия думи и не се самосезират. Не призовавам за бунт, въоръжено въстание и масови безредици. Нека да реагират със същото спокойствие, с което са се отнесли към сигналите на убития оня ден психолог Иван Владимиров. С хладнокръвието, с което са бутнали някъде из чекмеджетата жалбите на застреляния миналия ноември Иво Андреев. С непукизма, който им пречи да чуят, когато някой предрича в национален ефир, че съвсем скоро комшията, бивш полицай, ще го застреля.

Представете си следната конструкция – в едно телевизионно студио седят двама души и коментират убийство на трети. Единият от двамата на диванчето е пострадал, макар и косвено, от въоръжен, тормозещ съседите си, чиято пушка МВР не може да вземе години наред. Вместо това организира акция с барети, която се превръща в такъв сакатлък, че оня с пушката убива един от командосите, съпруг на коментиращата.

След няколко седмици и вторият на диванчето ще пострада – от друг въоръжен. Ще бъде застрелян в лицето. Коментираният вече е убит от въоръжен съсед, бивш военен.

В тази история има общо седем души. Трима са въоръжените, живеещи някъде в някаква кооперация и през годините те са показали куп индикации, че може да направят страшни бели. Тези трима са живи и здрави, само единият е в затвора окончателно осъден. Трима от останалите четирима са застреляни.

И всеки път е едно и също, ужасно, мъчително и досадно дежавю. Първо започваме кризисен пиар – ма той отдавна не е служител на МВР (думи на главния секретар на МВР в четвъртък). После почваме да проверяваме (както съобщи началникът на Пето РПУ в петък).

Пето проверява Пето, за да разбере как е реагирало Пето по сигналите, подадени до Пето.

Подаването на сигнали е възможно най-безсмислената дейност в такива ситуации. Защото на никой не му се занимава. Първо ще се опитат да те убедят, че няма смисъл да пишеш жалба, щото нищо не могат да направят. Ще има увещания от сорта: Законът е такъв, нямаме правомощия, много сме заети. Ако все пак седнеш да пишеш, ще я приемат с пуфтене и досада и ще я бутнат в купчинката с други подобни в някое кьоше. Ще се сетят за тая жалба, след като те застрелят, когато вече са се разтичали, защото началникът е наредил проверка. Или главният. Или – от София искат резултати.

И се почва безсмислен и закъснял труд да видим колко такива жалби има в цялата страна, за да си направим изводи и да „анализираме“. Тази мобилизация продължава месец-два. После всички забравят. Сутрешните блокове имат други теми. Постепенно всички спират да питат. И пак постарому, докато не бъде застрелян някой друг наивник, дето си е помислил, че институциите, които издържа, може и да му помогнат. После пак цялото упражнение отначало.

Нека помислим заедно какви са другите варианти. Някой те тормози, какво правиш?

Бягаш – продаваш жилището, изнасяш се, отиваш на друго място. Стига на новото място да не попаднеш отново на някой, който иска да живее във вечна тишина и е готов да си я гарантира с два-три куршума.

Писането на сигнали вече го изяснихме. Има междинен вариант – намираш някой познат полицай или прокурор. Досаждаш му, молиш се, направете нещо, бе! Пишеш до телевизии, крещиш, оплакваш се. Може и да има ефект, зависи колко добри познати сте. Може и да няма.

Подчиняваш се. Комшията с пищова ти нарежда да не тропаш, ти не тропащ. Казва ти да седнеш и да дадеш лапа. Даваш лапа.

Купуваш си пищов. Стреляш пръв.

Това е абсолютна идиотщина. И милата родна картинка, в която живеем.

И тук изобщо не става дума само за междусъседските войни. Същото е положението с тормоза и убийствата от бивши партньори, любовници, съпрузи. Имаме уж цяла служба КОС, дето контролира въоръжените. Всъщност ходи да проверява магазините за пиратки по Нова година.

На някой му изтекло разрешителното, голяма работа. Някой въоръжен изглежда откровено луд, как му дават пистолет да носи. Имаме измислен психотест, ето така. Корупция и безхаберие, ето как.

Докато продължаваме така, само трупове ще броим.

 

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy