В ОББ инвестираме в надграждане на познанията относно устойчивостта

ОББ и останалите дружества на КВС Груп в България имат ясна стратегия за намаляване на финансираните въглеродни емисии. Това става през специални кредити за зелени инвестиции, но и с насърчаване на фирмите да трансформират производствата си в по-екологична посока, обяснява в интервю за Mediapool Десислава Симеонова, член на управителния съвет на ОББ, лидер на програмата за устойчиво финансиране на „КВС Груп“ и изпълнителен директор „МСП Банкиране“ на ОББ.

Г-жо Симеонова, как ОББ като финансова институция участва в политиките по зеления преход?

Устойчивостта е много съществен компонент в цялостната стратегия на нашата група. Действията ни са в няколко направления. Единият аспект е минимизиране на негативните ефекти от собствената дейност, тоест работа по намаляване на собствения отпечатък. Вторият елемент е образователен, просветителски. Инвестираме много в надграждане на познанията, както на нашите служители, които са посланиците ни към външния свят, така и на клиентите си. На следващо място е цялостната ни подготовка и работа по линия на корпоративно отговорното финансиране и инвестиране. Това е в контекста на основната ни дейност – кредитирането.

Не на последно място, колкото и да работим в посока експертиза на нашите служители, много от клиентите ни имат специфични нужди, като за тях сме идентифицирали и привлекли в нашата партньорска програма фирми от различни области, които да могат да ги съветват професионално по линия на цялостна трансформация на съответния вид бизнес. Тук не говорим за необходимостта, породена от икономическата обстановка – покачване на цените на електроенергията, в резултат от което се появи спонтанен интерес във всички компании за намаляване на разходите им за електроенергия чрез фотоволтаици. Тук става въпрос за трансформиране на бизнеси в металообработването, транспорта, земеделието, хранително-вкусовата промишленост. Земеделието например е сектор, който има огромно въздействие върху околната среда и климата и определено трябва да предприеме мерки за ограничаването му.

Тоест работите с консултанти, които съветват фирмите?

Точно така.

Кои са тези консултанти?

В момента имаме селекция от 24 партньорски фирми. Давам пример само с някои от тях – „Билдконтрол“, „Водни и енергийни спестявания“, „Ди Ем Ти“, „Сибола“, „Сънотех“, „НИК електроникс“, „Агритоп“, Институтът по аграрна икономика, „Елана инвестмънт“ и други. Същественото е, че ние ги препоръчваме на клиентите си, даваме им контакти да се свържат с тях, защото сме се убедили предварително в подготвеността и експертизата им по темата. Но нито една от тях не е задължителна. Особено по отношение на проектите за фотоволтаици много от нашите клиенти дойдоха с готови проекти. Тоест нищо не им се натрапва, а само търсим начин да им бъдем от полза.

Фирмите, които ползват фотоволтаици, доволни ли са от тях?

Да, определено си оптимизираха разходите за електроенергия и подобриха рентабилността си.

Имат ли реални резултати по отношение на енергийната ефективност?

Да. Ние дори изпреварващо стартирахме специален продукт за фотоволтаици до 2 мегавата за собствени нужди, с атрактивно самоучастие и подходяща срочност на финансирането. По този начин много от компаниите постигнаха добър резултат. Те ползват произведената от тях електроенергия според типа производство (например производството може да е по-интензивно през зимата, понякога имат нощни смени – тогава си купуват от мрежата), но в моментите, в които тяхната дейност не консумира, те продават на мрежата и постигат още по-добър ефект.

Един от най-емблематичните ни клиенти, който започна трансформацията доста отдавна – „Ингилиз Груп“ (производство на обувки в Пещера), има много сериозен фокус в посока устойчивост на бизнеса. Наред с цялостната трансформация в посока „позеленяване“, те имат фотоволтаик за собствени нужди и интересното, което споделиха е, че им излиза по-ефективно първо да продават произведената електроенергия и после да си купуват от мрежата на субсидирани от държавата цени. Давам пример, че от бизнеса идва много ценна обратна връзка за това как да се подобри регулацията, така че да насърчава компаниите да инвестират в собственото си производство и да подобряват собствените си разходи.

Откога имате специален фокус върху зелените политики?

Специално за КВС и дружествата ни в България – ОББ, ДЗИ, „Интерлийз“, застрахователният ни брокер, компаниите за пенсионно осигуряване и асет мениджмънт, темата е на дневен ред от много години. През септември 2019 г. групата ни подписа и Колективния ангажимент за действия в областта на климатичните промени и още оттогава адаптирахме вътрешните си политики. Създадохме ясни правила за съществуващите портфейли, направихме цялостен анализ какъв е отпечатъкът на портфейлите ни по сектори и продукти, изготвихме т. нар. бели книги, в които са представени тези анализи, и въз основа на това дефинирахме цели за намаляване на финансираните въглеродни емисии в тези сектори. Методологията за калкулирането им използва само научно приети сценарии за декарбонизация, базирани на абсолютни емисии.

Имаме партньорства с Института за аграрна икономика, с който направихме агрокалкулатор на емисиите в селското стопанство, и със Стопанския факултет на Софийския университет, с който съвместно разработихме образователна програма по темата – ESG Академия за наши служители, клиенти и студенти на СУ. След 2 успешни издания вече планираме новите такива за 2023 г. Агрокалкулаторът е изключително удобен за използване от нашите клиенти и е свободно достъпен на страницата ни за всички компании. За няколкото месеца, откакто сме го пуснали на сайта на ОББ, имаме над 1300 калкулации.

Замърсяващите производства вече изключени ли са от кредитиране? Има ли забранени отрасли?

Като цяло не бих казала, че сме група, която налага забрани, преди да е предложила алтернатива и партньорство, защото само така се установяват дългосрочни взаимоотношения с клиентите. Това, което до момента сме ограничили, и това се случи още през 2017 г., е, че не финансираме компании, в които съществена част от производството е базирано на електроенергия, добивана от въглища и които нямат план за трансформация на начина, по който работи бизнесът им.

Това самите централи, които произвеждат ток от въглища ли са?

Да. Но и предприятия от металургията, макар че имаме експозиции в такива предприятия, но работим с тях и ги следваме по линия на трансформационната им програма. В едно от предприятията си поставихме таван на експозицията, за да няма прекалена концентрация, но в момента, в който те поеха ангажимент за трансформиране на бизнеса, ние останахме техни партньори. Това за момента е единственото истинско ограничение, което сме наложили.

В същото време правим оценка на всеки нов кредит, който отпускаме, в определени приоритетни сектори, които сме уточнили, че имат най-голямо влияние върху околната среда – земеделие, хранително-вкусова промишленост, транспорт, метали, химическа промишленост и др. За всеки един такъв клиент правим ESG оценка, тя се агрегира към останалия портфейл, който имаме, а нашата крайна цел е да намаляваме вредните емисии. Тоест ние изискваме от тези фирми ясни ангажименти за трансформационни програми и да ни покажат как ще отговорят на регулаторните изисквания.

А давате ли им някакви отстъпки, ако трансформират производството си към по-щадящи в екологичен план технологии?

Отстъпки във взаимоотношенията на търговски принцип винаги има, но главното е, че по този начин фирмите също правят устойчив бизнес, поели са своята част от отговорността към обществото, а и отговарят на регулаторните изисквания в областта. Типичен пример за преференциална цена имаме в „Банкиране на дребно“ – ипотечни кредити за жилища в сгради, които са енергийно ефективни и сертифицирани. Там конкретно даваме отстъпка в цената на кредита.

В този смисъл какви специализирани продукти за кредитиране имате за домакинствата и за бизнеса в областта на зелените политики?

Първият продукт, който вече споменах, е инвестиционният кредит за създаване на фотоволтаични инсталации за собствени нужди до 2 мегавата. Пуснахме го в края на 2021 г. Това води до намаляване на разходите на бизнеса за електроенергия и като вторичен ефект – намаляване на въглеродния отпечатък на тези компании. През 2022 г. банката е финансирала такива нови проекти за възобновяема енергия с отпуснати заеми за близо 200 млн. лв. Цените са пазарни, изключително атрактивни, а интересът на бизнеса беше огромен. Колегите, които най-пряко работят с текущи клиенти, казаха, че буквално всяко второ запитване в определен период е било по този въпрос.

Другият пример е ипотечен кредит за енергийно ефективен дом за физически лица, който е с отстъпка в лихвата. В „Интерлийз“ имаме линия за финансов или оперативен лизинг за електрически автомобили, доставени от официалната дилърска мрежа в страната. В програмата се предлага и възможност за застраховане на лизинговия автомобил също на преференциална цена от ДЗИ. По отношение на инвестиционните фондове мога да кажа, че фондовете „ОББ ЕкспертИйз“ са насочени към социално-отговорно инвестиране. Това е начин на инвестиране, чрез който клиентът комбинира финансовите си цели с екологични фактори, като социално отговорните фондове инвестират в компании, които покриват критериите, свързани с околната среда, социалното и корпоративно управление.

Тоест, когато спестяват, хората могат да спестяват в такива фондове, инвестиращи в компании, спазващи екоцелите?

Да, предоставяме им такава възможност.

А за бизнеса само кредити за фотоволтаици ли предлагате?

Зависи от конкретния клиент. Много клиенти си обновяват оборудването с по-енергийно ефективно. Други предприемат мерки, за да се защитават от природни бедствия.

В това отношение как климатичните промени изменят застрахователните продукти? Има ли ръст на застраховките, свързани с природни бедствия?

Климатичните промени доказано се отразяват и на застрахователните и презастрахователните пазари. Водят до покачване на рисковете и поскъпване на презастрахователните премии. Това налага все по-прецизно ценообразуване в застрахователния сектор. Тоест има такива продукти, но те са и ще бъдат по-скъпи.

Природните бедствия са покрит риск в имуществените застраховки и често са част от основното покритие. В ДЗИ ръстът на имущественото застраховане, което включва природни бедствия, при масовите продукти за физически лица и бизнес клиенти е 11% през 2022 г. Тенденцията е положителна, но делът на застрахованите обекти в България остава под този в Централна Европа. Ръст има и конкретно при застраховките, свързани с природни бедствия – около 10%, конкретно с пожари и други опасности – 13%, а с индустриални пожари – 6%.

А защо има проблем със земеделските застраховки у нас, които са много свързани с природните бедствия?

ДЗИ предлага такива застраховки, но няма голям интерес от страна на земеделските производители, защото тези застраховки им изглеждат прекалено скъпи и им се увеличава себестойността на продукцията. А ако има събитие, мнението е, че застрахователното обезщетение не покрива в достатъчна степен загубите. И когато се вземе предвид, че всяка хубава година отмива спомените за лошите такива, повечето земеделци предпочитат да се въздържат от покриване на тези рискове. Добре е да проведат диалог със застрахователите на професионално и експертно ниво по темата, преди вземането на толкова важно решение.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy