ЕК: Промени в Плана за възстановяване само по изключение

Европейската комисия (ЕК) е запозната с решението на българския парламент за преразглеждане на План за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“. Това заяви на пресконференция говорителят на Европейската комисия Верле Нойц в отговор на въпрос, предаде БТА.
Той уточни, че България все още не е внесла официално искането, според което до края на март служебният вицепремиер по управлението на еврофондовете Атанас Пеканов трябва да постигне съгласие и предварителна положителна оценка за промени от ЕК.
Правилата предвиждат, след като Съветът на ЕС е одобрил даден план, промени да се правят само по изключение. Съответната държава трябва да докаже, че повече не е в състояние да изпълни части от плана или целия план заради обективни обстоятелства, обясни говорителят на ЕК.
Еврокомисията е готова да обсъжда поставените в плановете цели, които е необходимо да бъдат променени. Това може да наложи задълбочена оценка от ЕК случай по случай, отбеляза Верле Нойц.
По неговите думи преоценката се извършва по правилата за предварително одобрение – т.е. ЕК и Съветът на ЕС ще разполагат с няколко месеца, за да се произнесат по исканите промени.
Дори променен, планът трябва да отговаря на всички изисквания за оценка, включително по отношение на нуждата 37 на сто от отпусканите от ЕС средства да бъдат насочени към опазване на околната среда и да се изпълняват препоръките на ЕК.
За България това включва изискването за постепенно изчистване на икономиката от въглеродно замърсяване, уточни говорителят на ЕК.
Към момента България е единствената от 27-те страни-членки на ЕС, която ще иска предоговаряне на плана, който беше одобрен от Брюксел през май 2022 г.
Вместо да съсредоточи усилията си към неговото изпълнение, в четвъртък парламентът почти единодушно задължи правителството да предоговори сектор „Енергетика“ от плана.
Говорителят на ЕК отбеляза, че усилията на България сега трябва да бъдат насочени към изпълнението на плана, който предвижда значителни инвестиции в областта на енергетиката, които са напълно съвместими с целите на ЕС за прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива.
Българският план предвижда намаляване на замърсяването от производството на енергия с 40 на сто до 2026 година. Същевременно са предвидени възможности за инвестиции във възобновяема енергия и средства за съхранение на енергия – общо над 2 милиарда евро, каза Верле Нойц. Той отбеляза, че България е на първо място в ЕС по замърсяващо производство.
„България е най-разчитащата на въглерод икономика и ясните ангажименти на страната по препоръките за декарбонизацията бяха ключов елемент за одобрение на плана на България. Планът за възстановяване и устойчивост, както и другите инструменти на ЕС, допринесоха за над 5 млрд. евро финансова подкрепа за декарбонизацията на българската енергийна система, като ще доведат до справедлив преход, който да гарантира, че нито един гражданин няма да бъде захвърлен зад борда“, каза Верле Нойц, цитиран от БНР.
Той допълни, че готовността на страната за преминаване към по-чиста икономика бе решаваща за одобряването на плана.
Когато държава от ЕС поиска преразглеждане на плана, до извършването на новата оценка плащанията няма да бъдат засегнати, поясни говорителят на ЕК.
Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов коментира в петък пред Mediapool, че не е реалистично планът да бъде предоговорен до 31 март 2023 г.
България е една от 11-те страни в ЕС, получили първо плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Второто плащане беше планирано да бъде заявено през първото тримесечие на 2023 г., но това сега няма да се случи. Причината е, че страната ни не е изпълнила 66-те поставени цели и мерки, за да бъдат отпуснати 724 милиона евро.
От тях с днешна дата са изпълнени напълно 21 мерки. По други 14 Министерският съвет е входирал законите в парламента. От тях са одобрени едва два. Останалите 31 мерки са реформи в изпълнителната власт, различни становища, които трябва да се публикуват и различни цели по инвестиционни проекти, които ще се случат, защото по тях няма спор, каза Пеканов.
Третото плащане беше планирано да бъде направено през третото тримесечие на 2023 г., като то е обвързано основно с върховенството на правото. Най-важни са законите тук за отчетността на главния прокурор и за антикорупционната комисия, които обаче отлежават в Народното събрание.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy