„Животрептущо“ от ГЕРБ: Как да не разследваме главния прокурор

Когато през 2020 г. бяха притиснати в ъгъла от улични протести и взрив от обществено недоволство с искания за оставка на кабинета „Борисов-3“, ГЕРБ се заеха спешно да търсят спасителен изход. И измислиха: няма да има оставка, а ще се пише нова конституция и ще направим рестарт на държавата. Никой не си даде труд да обясни как така в ролята на спасител влиза партия, управлявала нуждаещата се от рестарт държава над 10 години, но пък и нямаше нужда. Целта на сценария „нова конституция – рестарт“ беше само да се протака до редовните избори. Операцията по спасяването на последния кабинет на Борисов мина успешно.

И понеже стратегията работи, сега сме свидетели на пореден опит. В последния работен ден на разпуснатото вече 48-мо Народно събрание ГЕРБ внесоха в Конституционния съд (КС) искане за тълкуване на основния закон, чрез което да се определи мястото на следствената служба. Тоест, на кого са подчинени следователите – на прокуратурата, на съда, на себе си?

Какво целят ГЕРБ? Всъщност няма нищо скрито, защото в самото искане черно на бяло е записано следното:

„Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статут, може би в момента някои животрептущи въпроси като например „Кой да разследва главния прокурор“ или „Кой да разследва корупцията по високите етажи на властта“ нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си“.

Ако все още има някой неразбрал, нека да е ясно – ГЕРБ си представят, че чрез законови промени в бъдеще главният прокурор може да бъде разследван от служба, която му е формално подчинена от почти 15 години. И също така – че проблемите с разследването на корупцията по висшите етажи на властта ще се решат, ако в закона се запише, че следствието е независима структура в рамките на съдебната власт. Да, това е същата партия, която почти десетилетие обясняваше как специализираните съд и прокуратура ще пречупят гръбнака на организираната престъпност (терминологията на ранния Цветанов) и ще се справят с корупцията. За да сме точни – специализираната прокуратура не постигна нито една окончателна ефективна присъда за корупция, докато се занимаваше с тези престъпления. Сега партията-идеолог на създаването й цинично говори за „животрептущи“ въпроси.

Да разследваме по нашенски, другари!

Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор е толкова сериозен, че дори Иван Гешев е съгласен, че трябва да се въведе механизъм за разследване. Въпросът е какво точно да се прави. Ако се слуша самият Гешев, това може да се случи единствено чрез промени в конституцията. Тази теза е прекалено удобна, ако искаш да се случи нищо. Както е известно, за промени в основния закон се изисква квалифицирано, а не обикновено мнозинство. Което означава, договорки с повече партии и компромиси. Резултат – случва се или нещо като нищо под формата на неработещ механизъм или съвсем нищо – нещата си остават както са си.

Има обаче и друга формула, за да се имитират промени. Това е идеята на ГЕРБ. Всъщност идея на ГЕРБ е силно казано, защото първите, които я предложиха, бяха „Възраждане“. Техните промени предвиждат отделяне на следствените служби от прокуратурата. Може би ГЕРБ са съгласни с тези постановки.

Искането до КС има за цел събиране на по-солидни аргументи. В зависимост от това какво ще кажат конституционните съдии, депутатите може да попълнят арсенала си с мотиви и в следващия парламент да предложат следствието да стане самостоятелна служба с правомощие да разследва главния прокурор. И да кажат – ето, дори КС е съгласен, че това няма да е проблем. Сиреч, питали сме дето трябва и всичко е наред, другари!

Самостоятелна служба ли?

Независимо какво говорят ГЕРБ и как обясняват, че искат съдебна реформа, действията им сочат тъкмо обратното. Ако наистина искаха промени, имаха три мандата време да ги приемат. Те направиха едно голямо нищо и продължават с двойни сили в същата посока. Бившите управляващи явно са убедени, че никой друг не би следвало да се занимава с контрол върху главния прокурор. Затова и няма да подкрепят чуждо предложение, особено ако се различава от тяхното. Ето защо ще предлагат каквото трябва, сакън някой да не гласува за идеите на „Демократична България“ или „Продължаваме промяната“.

Да, това са същите хора, за които ограничените правомощия на следствените служби не бяха проблем в продължение на три мандата. Тъкмо обратното, когато си на власт, не искаш да има независима служба, която би могла да те разследва. Ако все пак се налага да се създаде някаква, ще имитираш действия и ще направиш структура, която никога няма да те пипне. Например – КПКОНПИ.

И така – през 2023 г. ГЕРБ рязко се сещат, че през 2009 г. може би е приета законова промяна, с която следствието минава на подчинение на прокуратурата. И която може би е противоконституционна. Затова настояват КС да изясни статута на тази служба или иначе да казано – да им обясни какво могат да правят с нея.

В искането им, написано в есеистичен стил, има безумни аргументи в подкрепа на идеята за самостоятелна следствена служба. Извън „животрептущите“ формулировки се напомня, че преди 9 септември 1944 г. у нас е съществувала длъжността съдия-следовател, т.е. длъжностни лица, които събират голяма част от доказателствата по делата, но са подчинени на окръжните съдилища вместо на прокуратурите и тогава никой не се е оплаквал от съдебната власт. Това е т.нар. френски модел, окончателно ликвидиран след като властта се поема от комунистите. Следователите са пратени в МВР (Главно следствено управление) и остават там до 1989 г. През 1991 г. е направен опит за възстановяване на длъжността в някогашния вид, но неуспешен. Това е подчертано и в искането на ГЕРБ до КС, където е цитирано изказване на поета Йосиф Петров, тогава депутат във Великото народно събрание.

„Уважаеми дами и господа народни представители, аз не съм юрист и няма да говоря по същността на нещата. Само езиково искам да направя една бележка. Говори се за съдии и за съдии-следователи. Съдията е съдия, защото съди и отсъжда, а следователят не съди и не отсъжда, а само събира доказателства, които представя на съдията. Затова не бива да има съдия-следовател, а само следовател“.

След това авторите на искането заявяват:

„Впечатляващо е, че нито един народен представител не е схванал концептуалната разлика между „съдия-следовател“ и „следовател“ и да обърне внимание, че тази малка, стилистична промяна води на практика до отказ от един завършен в себе си модел за изграждане на органите на съдебната власт и ролята на следствието в нейната структура, като в следствие на това се открива широко поле за бъдещи междуинституционални напрежения“.

Впечатляващо е също е така, че на ГЕРБ им трябваха три мандата, за да схванат същите концептуални разлики и да заговорят за тях.

Независима следствена служба в сегашното й състояние не може да бъде създадена със законодателни промени и ГЕРБ много добре го знаят. Именно това е целта на упражнението – да се направи неработещ механизъм или евентуално да се протака. Колко са независими една от друга прокуратурата и следствената служба показа много ясно казусът „Осемте джуджета“, в който за главен герой бе сочен бивш следовател с валутен прякор. Години това разследване отлежава някъде из прокуратурата или следствие. Някой да е чул нещо за обвинения?

Междувременно мандатът на Иван Гешев като главен прокурор е почти преполовен. Още някакви си три и малко години в дебати какво да правим и предложения да върнем модела отпреди 09.09.1944 г. и реформата ще остане за след него. Тази стратегия е стара – преди години тогавашният премиер Борисов каза, че съдебната реформа ще е за след Цацаров. И така се случи.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy