Украинският президент Володимир Зеленски отново направи предизвикателен коментар при завръщането си от Вашингтон, като заяви, че силите му „работят за победа“, въпреки че Русия извърши нови атаки из цяла Украйна, предаде Асошиейтед прес.
Зеленски написа в „Телеграм“ от канцеларията си в Киев, че е осигурил нов пакет от американска военна помощ на стойност 1,8 милиарда долара. Украинският държавен глава се върна в страната на фона на непрестанен руски артилерийски, ракетен и минометен обстрел и на въздушни удари по източния и южния фронт, както и по обекти в Украйна.
Москва отново заяви, че войната няма да приключи, докато тя не постигне военните си цели. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че нито един украински мирен план не може да има успех, ако не се вземат предвид „днешните реалности“. Той визира искането Украйна да признае суверенитета на Русия над полуостров Крим, който беше анексиран през 2014 г., както и други руски териториални придобивки.
Песков съобщи, че днес руският президент Владимир Путин ще посети оръжеен завод в град Тула, разположен на около 150 километра южно от Москва, където ще председателства среща за руската оръжейната промишленост.
Същевременно украинската армия заяви, че тази нощ руските сили са изстреляли повече от 70 ракети срещу Украйна. Освен това при ожесточените боеве в района на град Бахмут в източната част на Донецка област са загинали четирима души, а седем са били ранени.
Генералният щаб на украинските въоръжени сили заяви, че Бахмут и Лиман в съседната Луганска област, както и фронтовата линия между Луганска и Харковска област, са били подложени на руски удари, но не оповести подробности.
През последното денонощие срещу Херсонска област е имало 61 руски ракетни, артилерийски и минометни обстрела, като един човек е загинал, а двама са били ранени.
Съобщава се за руски ракетни удари и в Харковска и Днепропетровска област, както и за отблъснати руски наземни атаки във или в близост до 19 населени места в Източна Украйна.
„Ню Йорк Таймс“: Засилва се сценарият за патова ситуация през втората година на войната
Става все по-трудно за украинската армия да си връща територия от руските сили, които се укрепват и се учат от грешките си, избягвайки рисковани настъпления.
Според официални представители на САЩ, украинската армия – със значителната подкрепа на САЩ – си е осигурила превес срещу руснаците, отблъснала е атаката и е възстановила единствената регионална столица, която руснаците са превзели.
Очаква се обаче развоят на войната да се промени, тъй като руската армия се укрепва и придвижва подкрепления към фронтовата линия. Тези фактори засилват сценария за патова ситуация през втората година на войната, пише в свой коментар „Ню Йорк Таймс“.
„За Украйна е много по-лесно да защитава територията, която владее, и да избягва настъпателната стратегия. Трябва да предоставим на украинците оборудване и обучение, за да направят това“, отбелязва Евелин Фаркас, бивш служител на Пентагона и експерт по Русия.
Въпреки че украинската армия постоянно се оказва по-ефективна от руската, украинските официални лица предупреждават за риска от голяма руска офанзива. Западните анализатори обаче настояват, че в момента Русия не разполага с необходимите войски за подобна операция.
Украинските сили се съсредоточават повече на вътрешността на Херсонска област, като американски представители твърдят, че Киев няма да нахлуе в Крим, като вместо това ще избере саботажни операции като саботажа на Керченския мост. Украинците смятат, че ако намалят натиска на южния фронт, руската армия ще се възползва от възможността да прехвърли сили към други, по-слабо защитени фронтове.
Украйна остава зависима от американското разузнаване, което посочва най-слабите места на руската армия. Украинската контраофанзива край Харков през септември успя, защото пред украинците се изправиха неподготвени руски сили.
Американски служители обаче смятат, че Кремъл се учи от грешките си на бойното поле. Путин назначи нов командващ на руските сили, генерал Сергей Суровикин, който ръководи сложни операции по-ефективно от своите предшественици. През последните седмици украинските официални лица признават, че въздушните удари срещу снабдителните им линии са се засилили, което е довело до увеличаване на жертвите сред украинските военни.
В момента руската армия копае окопи и изгражда укрепления на стратегически точки. Отстъплението от Херсон предлага добър пример за научените уроци от руската армия. Въпреки че Путин първоначално отхвърли всякаква перспектива за отстъпление, генерал Суровикин упорства, докато не пречупи съпротивата на президента. Отстъплението позволи на руските сили да използват река Днепър като естествен укрепителен проект. Операцията беше проведена с професионализъм, какъвто руската армия все още не беше демонстрирала по време на войната.
„Той укрепва позициите и изгражда мрежа от окопи, както и защитени позиции и контролно-пропускателни пунктове по пътищата“, обяснява Дара Масиков, анализатор в института RAND.
От октомври Суровикин прилага отбранителна стратегия и успя да възстанови дисциплината в редиците на армията, посочва „Ню Йорк Таймс“ цитиран от БГНЕС.
„Вашингтон пост“: Републиканците около Тръмп посрещнаха Зеленски хладно
Въпреки че призивите на Зеленски за запазване на американските парични потоци в името на съхраняването демокрацията намериха отклик сред повечето депутати от двете партии, малка група републиканци, свързани с бившия президент Доналд Тръмп, реагираха по различен начин, пише в днешния си брой в. „Вашингтон пост“. Някои от тях не аплодираха украинския президент в залата на Камарата на представителите, други ясно показаха, че не са съгласни със Зеленски или пък директно го критикуваха, а имаше и такива, които пропуснаха речта му.
Споменатите позиции подчертаха разделението сред републиканците в Конгреса по отношение на войната в Украйна. То ще придобие още по-голямо значение от началото на следващата година, когато Републиканската партия ще поеме контрола върху долната камара на американския парламент с малко мнозинство, смята вестникът.
Зеленски произнесе речта си в изключително важен момент за Конгреса, когато депутатите се готвеха да приемат законопроект за финансиране на правителството на стойност близо два трилиона долара, който включва и нови средства за Украйна в размер на около 45 милиарда. Това е най-голямата сума, която досега Вашингтон е отделял за Киев. Същевременно нарастват и опасенията, че бъдещите пакети от американска военна помощ могат и да не срещнат подкрепа сред мнозинството представители на Републиканската партия.
Подкрепата за допълнителната помощ за украинските усилия в Сената остава силна сред депутатите от Републиканската партия, въпреки че някои нейни представители споделят опасенията на колегите си от Камарата на представителите и призовават за спиране на помощта.
В долната камара на американския парламент, където се очертават по-големи пречки пред бъдещите помощи за Киев, републиканците вече започнаха да обмислят сценарии за следващата година.
„Има силна подкрепа за Украйна. В това няма никакво съмнение. Но докъде ще доведе тя“, пита се републиканецът от Камарата на представителите Пийт Сешънс. „Ако този президент не успее или пък правителството не съумее да изясни необходимия план и по-нататъшната посока, както и да обясни какво означава всичко това, тогава ще се окаже, че подкрепата просто се изпарява“, прогнозира той.
„Уолстрийт джърнъл“: Европа изпитва затруднения да произведе достатъчно боеприпаси за Украйна и за самата себе си
В днешния си брой в. „Уолстрийт джърнъл“ обръща внимание на проблемите с оръжейните запаси на стария континент.
„Европа, където се намират някои от най-големите производители на оръжие в света, изпитва затруднения да произведе достатъчно боеприпаси за Украйна и за самата себе си, с което застрашава отбранителните си способности, а също и подкрепата си за Киев“, казват някои представители и ръководители от бранша.
Липсата на капацитет за производство, недостигът на специализирана работна ръка, затрудненията по веригите за доставки, високите разходи за финансиране и дори някои екологични разпоредби възпрепятстват усилията за увеличаване на производството.
Войната на изтощение между Русия и Украйна сега оформя и надпревара във въоръжаването между Москва и страните членки на ЕС и НАТО, които усилено се стремят да гарантират собствената си отбрана на фона на нарастващата заплаха от Кремъл.
Освен това благосъстоянието на украинската армия зависи и от европейски страни като Германия, които допуснаха отбранителните им индустрии да атрофират още в мирно време, а сега отчаяно се опитват да наваксат, сблъсквайки се с проблеми с енергийните доставки.
В НАТО няма друга страна, освен САЩ, която да разполага с достатъчно оръжейни запаси за сражения в голяма артилерийска война или индустриалния капацитет да произведе подобни запаси, смята Нико Ланге, бивш служител в германското министерство на отбраната.
Според германски официални лица боеприпасите, които Германия има в момента, не биха ѝ позволили да издържи повече от две седмици в случай на руска атака.
„Това се дължи на факта, че макар и да е един от петте водещи износители на оръжия в света, Германия няма широкомащабна оръжейна промишленост“, обясни ръководителят на Федералното канцлерство Волфганг Шмид. „Някогашното масово производство в страната сега е сведено до високотехнологичен цех с малък капацитет“, допълни той.
Украйна ще получи помощ на стойност 2,65 милиарда долара от Нидерландия
Нидерландия ще предостави на Украйна финансова помощ от 2,65 милиарда долара, предаде Ройтерс, позовавайки се на нидерландското правителство.
Средствата са предназначени за военна помощ, възстановяване на инфраструктурата и подпомагане на разследванията на евентуални военни престъпления, каза правителството.
„Докато Русия продължава войната си срещу Украйна, Нидерландия ще предоставя помощ на Украйна – военна, хуманитарна и дипломатическа“, написа в Туитър нидерландският премиер Марк Рюте.
Коментарите са изключени