Какво (не) свърши 48-ото Народно събрание

Преходно, предизборно от самото си създаване, с коалиции по теми и продължило прекалено дълго. Така може да се обобщи 48-ото Народно сърбане, но какво все пак свършиха депутатите в него от октомври досега?

По отношение на поетите от България ангажименти по Плана за възстановяване и за еврозоната отговорът е кратък – почти нищо. Механизмът за разследване на главния прокурор, както и реформата на антикорупционната комисия КПКОНПИ отново останаха „за друг път“. Дори парите по Плана за възстановяване не се оказаха достатъчен стимул за това ГЕРБ и ДПС пуснат тези реформи. Двете партии все пак започнаха да говорят за конституционни промени за съдебната система, но не сега.

И докато механизмът за разследване на главния прокурор е ангажимент по третия транш с опция за искане на плащане до средата на 2023 г., то реформирането на КПКОНПИ е част от законопроектите, които Народното събрание трябваше да приеме до края на 2022 година. Това означава, че България няма да може да вземе в срок и втория транш от 1.4 млрд. лева от Брюксел.

Дори обаче да се бе намерила политическа воля за приемането му, това нямаше да е достатъчно. Ангажиментите на България по втория транш включват около 18 законопроекта, но те останаха на заден план в парламента и в крайна сметка окончателно бяха приети само 4 – промените в Закона за правната помощ, в Закона за кадастъра и имотния регистър, в Закона за медиацията, както и в Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Възможно е в последния си ден парламентът да прибави към тях и измененията в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

48-ото Народно събрание не успя да приеме и трите законопроекта, които бяха важни за България по пътя към еврозоната – промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане и Търговския закон. 

Поправките в Кодекса за застраховането се превърнаха в арена на тежък политико-икономически сблъсък, защото засягат финансови интереси на компании от застрахователния сектор. Промените целяха да решат проблема с неплащането на част от старите задължения на България към международната система „зелена карта“. По-рано тази седмица депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Български възход“ и „Възраждане“ саботираха разглеждането на законопроекта на второ четене в ресорната комисия и така блокираха шансовете за окончателното им приемане преди разпускането на парламента.

„Ако изпуснем влака сега, по ваша вина, защото особено на евроатлантиците от ГЕРБ вината е сериозна, не се знае кога ще дойде следващият влак. Цената за България ще е умишлено висока, ще загубим години“, каза председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров (ДБ) на петте партии, които блокираха приемането на законопроекта.

Какво свърши Народното събрание?

Първият законопроект, с който се зае 48-ото Народно събрание, беше този на т.нар. „хартиена коалиция“ (ГЕРБ, БСП и ДПС) за промени в Изборния кодекс. Поправките първоначално обединиха трите формации в желанието им да се върне възможността за масово използване на хартиените бюлетини. В крайна сметка обаче те стигнаха по-далеч и обезсмислиха машинния вот. Трите партии превърнаха устройствата в обикновени принтери за нов вид бюлетина, която също като традиционната ще се бори на ръка. Въпреки протестите и наложеното от президента вето, „хартиената коалиция“ остана единна в подкрепата си за спорните изменения. Така „хартиената коалиция“ се оказа и най-силното и продължително мнозинство по интереси в 48-ото Народно събрание. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ вече сезираха Конституционния съд за поправките, а на ЦИК ще се наложи да се справя с проблемите, породени от набързо написаните и приети от ГЕРБ, ДПС и БСП промени в закона.

Отиващият си парламент успя да намери политическата воля да направи нещо, което предишният не успя. Народното събрание одобри изпращането на безвъзмездна военна помощ на Украйна и така България се присъедини официално към европейските страни, подкрепящи нападната от Русия страна. Точният размер на военната помощ остана секретна информация, а без изненада против решеното бяха проруските БСП и „Възраждане“.  И все пак решението на парламента изглежда закъсняло на фона на това, че страната месеци наред изнасяше оръжия за Украйна през трети страни по времето на правителството на Кирил Петков. Тогава обаче участието на БСП в управлението попречи на приемането на решение за официална и безвъзмездна помощ. През януари „тайните“ оръжейни доставки от България за Киев бяха описани и от германския „Ди Велт“. 

Парламентът успя да одобри и ратификацията на договора за покупка на още осем изтребителя F-16.

Предизборно и то в последните си дни, депутатите приеха минималната работна заплата да се определя ежегодно и да бъде в размер на 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца. Това обаче евентуално ще се случи от началното на следващата година, ако преди това приетите поправки не бъдат променени от следващия парламент.

Малка част от по-важните неща, които парламентът свърши, бяха в областта на енергетиката. Бе приет задължителния еврорегламент за събиране на свръхпечалбите на петролните и газови компании, както и на производителите на електроенергия. След много спорове и различни законови предложения бе приета забраната за износа на продукти от руски петрол в страните от Европейския съюз, но бе направено изключение за Украйна. Депутатите обаче отхвърлиха предложения на „Демократична България“ за облекчения за домакинствата, които искат да си инсталират слънчеви покриви. А това е важно заради процедурата за безвъзмездно съфинансиране на такива проекти за бита по плана за възстановяване и устойчивост, която през февруари би трябвало да бъде открита. Приеха и по-високите и спорни компенсации за бизнеса заради по-скъпия ток, но помощи за газифицираните домакинства и за твърдо гориво така и не бяха одобрени. Създадената от ГЕРБ Държавна петролна компания обаче така и трети парламент не може да бъде закрита и ще продължи да съществува.

Иначе, 48-ото Народно събрани ще остане в историята с първото си заседание, продължило три дни, защото партиите не можеха да намерят съгласие за това кой да е негов председател. Още това показа силното разделение между формациите и даде знак, че шансовете за редовен кабинет са нищожни. В крайна сметка ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ избраха Вежди Рашидов за шеф на парламента. Месеци по-късно срещата на социалистите за последния проучвателен мандат показа, че тази конфигурация може и да се разбере да управлява страната след изборите. 

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy