Какво ще свършат депутатите преди ваканцията и до евентуалното разпускане на НС
Удължаването на действието на Бюджет 2022 за догодина и отхвърлянето на президентското вето върху спорните промени в Изборния кодекс се очаква да са основните решения в парламента през последната седмица преди коледната му ваканция. Ако шансовете за редовно правителство не се увеличат рязко или президентът не реши да даде още време за работа на парламента, е възможно това да бъдат и едни от последните решения на 48-ото Народно събрание преди то да бъде разпуснато.
Миналата седмица депутатите решиха да съкратят ваканцията си и вместо от 22 декември до 10 януари, ще почиват от 24 декември до 2 януари. Съвсем официално от ГЕРБ, които предложиха по-кратката почивка, признаха, че причината е в очертаващите се нови избори.
„Не се знае колко ще е дълъг животът на този парламент, а има изключително много теми, които да се обсъдят и законопроекти на първо и второ гласуване“, каза преди дни от парламентарната трибуна Десислава Атанасова от ГЕРБ.
Програмата на депутатите преди Коледа
В седмицата преди Коледа програмата на парламента включва: първо четене на законопроекта за позволяване на личния фалит; второ гласуване на законопроекта за промени в Кодекса на труда за увеличаване на минималната работна заплата; евентуално окончателно гласуване на промените в закона за кадастъра, които са по Плана за възстановяване; удължаването на държавния бюджет за 2022 и за следващата година; разглеждане на президентското вето върху изборните промени.
Макар да няма ясно мнозинство, от повече от месец ГЕРБ е основната партия, която определя и договаря дневния ред на парламента и това не е изненада, след като след тридневни мъки през октомври формацията си осигури поста председател на Народното събрание.
Сега депутати от партията на Бойко Борисов признават, че за тях най-важни в седмичната програма преди Коледа са ветото и удължаването на бюджета. Новото обсъждане на спорните изборни промени ще се проведе в петък, а бюджетът е заложен в дневния ред за четвъртък.
При разглеждането на удължителния закон в бюджетната комисия миналата седмица отпаднаха повечето от предложенията на БСП и „Продължаваме промяната“ за нови разходи в социалната сфера с аргумента, че са недопустими. Така не беше подложена на гласуване идеята да отпадне данъкът върху личните доходи за младежите до 26 години, за необлагаем минимум до размера на линията на бедност от 504 лв. Отхвърлени бяха и идеите на БСП за преизчисляване на пенсиите. Не мина и текстът за вдигане на максималния осигурителен доход от 3400 на 4200 лв. Не бе приета и идеята на ПП държавата да поеме третия ден от отпуска по болест, който сега се плаща от бизнеса.
В същото време в ресорната комисия бе одобрено предложението на ПП пенсиите да се осъвременяват ежегодно от 1 юли с процент, равен на по-голямото от 100% от нарастването на осигурителния доход или 100% от инфлацията през предходната календарна година. Сега увеличението се прави с 50% от осигурителния доход и 50% от инфлацията. След промяната увеличението на пенсиите от 1 юли 2023 г. ще бъде по-голямо от 12-те процента по швейцарското правило. Мярката би струвала на бюджета около 55 млн. лв., изчисли Асен Василев.
Според депутати обаче при окончателното гласуване в пленарната зала някои от приетите в комисията текстове ще бъдат отхвърлени.
Ветото пък е върху почти всички поправки, приети с мнозинството на ГЕРБ, ДПС и БСП, известно като коалиция „хартиена бюлетина“. Става дума за текстовете за връщането на хартиените бюлетини в секциите с над 300 избиратели, както и за обезсмислянето на машинния вот. Върнатите за ново гласуване текстове предвиждат още принтираните от машините разписки да се „бюлетини от машинно гласуване“, които да се броят на ръка като обикновените хартиени бюлетини. Идеята е те да се отпечатват на специална хартия със защити, но от БНБ вече обявиха, че ако изборите са през март, няма как да подготви новите бюлетини навреме.
Ветото обхваща и поправките на ГЕРБ, които предвиждат в края на изборния ден машините за гласуване да не отпечатват протокол с обобщени данни, както и информацията от флашките на машините за самото гласуване да не се използва и да не е публично достъпна.
Ако не се намери мнозинство – колко още ще е животът на 48 НС
Още през ноември президентът обяви, че ако не се състави правителство, предсрочните избори ще са през март. Ако той продължава да се придържа към тази си заявка, то трябва да разпусне парламента най-късно на 26 януари, за да бъде вотът на 26 март.
При такъв развой, парламентът ще има най-много 10 редовни заседания преди да прекрати работата си. Разбира се, може да бъдат насрочени и извънредни заседания. За да бъдат приети окончателно законопроекти обаче, ще трябва да бъде оставено време и за заседания на ресорните комисии, през които задължително минават законопроектите.
Доскоро неофициално се говореше, че изборите ще са на 12 март, но тази дата изглежда вече е зачеркната след заявката на Радев, че ще връчи не само третия, но и втория мандат след Нова година. Така, възможност освен 26 март, е и 19 март. Ако изборите са на по-ранната дата, то парламентът ще има най-много 7 редовни заседания преди да бъде разпуснат на 19 януари.
Неофициално обаче депутати коментират, че не е изключено дори да не се състави правителство, животът на парламента да бъде удължен още малко и изборите да са в началото на април.
Какво би трябвало да свърши НС преди евентуалното си разпускане
В парламентарната програма темата за законопроектите по Плана за възстановяване все така стои на по-заден план. Народното събрание има време да ги приеме до края на годината, за да изпълни България в срок обещаните пред Европейската комисия реформи и да получи втория транш от 1.4 млрд. лева. Още след изборите тази задача изглеждаше трудно постижима, дори ако се работеше основно по тях, което не се случи.
Заради липсата на напредък по приемането на повечето законодателни промени, вече е ясно, че този срок няма да бъде изпълнен.
Всъщност за последните 2 месеца от свикването на парламента досега от общо около 17 законопроекта, предвидени по втория транш, един-единствен е приет окончателно – а именно, промените в Закона за правната помощ. Още няколко законопроекта все пак са придвижени и са приети на първо четене в пленарната зала или поне в ресорните им комисии.
Един законопроект дори изненадващо беше отхвърлен. Става дума за предложението за нов закон за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения. По темата имаше внесени два законопроекта (един на ДБ и един на правосъдното министерство) и неочаквано те бяха отхвърлени още на първо четене с гласове на ГЕРБ, БСП, ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“. Това на практика блокира работата по приемането му, защото според правилника на парламента законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно не по-рано от три месеца след това
Сред проектите по Плана за възстановяване е и този за реформа на антиконституционната комисия, които предвижда разделянето на КПКОНПИ на две – за противодействие на корупцията и за конфликта на интереси.
На първо четене бяха приети два законоперокта – един на „Продължаваме промяната“ и един на служебния правосъден министър Крум Зарков. Основната разлика между двете предложение е, че за новия антикорупционен орган Зарков предлага ротационно председателство между петимата членове, които да са двама избрани от парламента, един назначен от президента, както и по един от общите събрания на ВКС и ВАС. Този на ПП не предвижда предвижда членовете на комисията да се избират само от парламента.
Макар предложенията да бяха приети на първо четене, то не е ясно каква ще бъде съдбата му, а от ГЕРБ и ДПС се заканиха да направят сериозни промени между двете четения. Във вторник пък по предложение на „Възраждане“ срокът за предложения беше удължен максимално – на 21 дни, които обаче спират да текат по време на ваканцията. Така не е ясно дали въобще проектът ще успее да стигне до пленарната зала за второ четене, ако не бъде съставен редовен кабинет.
Коментарите са изключени