Мрачната битка на Русия за Бахмут може да доведе в най-добрия случай до пирова победа
Водената вече близо пет месеца битка за малкия град Бахмут в Източна Украйна се проточи толкова дълго и причини толкова много смърт и разрушение, че дори и Русия да надделее в нея, това ще бъде пирова победа, казват военни експерти.
Разрушени жилищни блокове, тежко ранени войници, кални догоре окопи и мирни граждани, криещи се в мазета под непрестанен обстрел – откакто започнаха боевете за града, всички тези гледки станаха неразделна част от пейзажа във и около Бахмут.
Установяването на контрол над това населено място с население преди войната от 70-80 000 души, стопило се сега до около 10 000, може да осигури на Русия предмостие за продължаване на настъплението към два по-големи града – Краматорск и Славянск.
Падането на Бахмут освен това ще лиши Украйна от полезен за снабдяването на войските ѝ пътен и железопътен възел.
Ожесточените боеве за града обаче се водят от 1 август, а руските обстрели започнаха още през май. Оттогава вече мина доста време, което украинските подразделения западно от потъналия в развалини Бахмут използваха, за да изградят нови отбранителни линии, към които да се оттеглят в случай на нужда.
„Ако руските войски бяха успели да превземат Бахмут още в началото на настъплението срещу града през август, това действително щеше да е значителна победа за тях. Всичко обаче опира до това в чии ръце е инициативата“, каза Конрад Музика, полски военен анализатор.
По думите му съумяването на Украйна да укрепи околностите на града в месеците след началото на битката на практика е намалило стратегическата важност на Бахмут, тъй като дори и да го превземе, за Русия вече ще е по-трудно да развие този свой успех.
Независимо от всичко битката е от огромно значение за двете страни, тъй като сега, в условията на настъпващата зима, тя се превърна в основния театър на бойните действия в Украйна с оглед на големите ресурси, които бяха пренасочени към нея, и на това, че е първата от месеци, която Москва има реални шансове да спечели.
Командирите и от двете страни описват боя за Бахмут като „месомелачка“. Някои руски, украински и западни експерти дори сравниха битката със сраженията от Първата световна война, когато в ожесточени окопни боеве Германия и Великобритания дават огромни загуби за спечелването на нищожни парчета земя.
Игор Гиркин, руски националист и бивш служител на Федералната служба за сигурност, изиграл роля при започването на първата война в Донбас през 2014 г., каза преди дни, че стратегията на неговата страна в Бахмут е идиотска.
„И какво, като падне Бахмут?“, размишлява той във видеопослание, добавяйки, че украинците просто ще се оттеглят към следващия отбранителен рубеж и същевременно ще продължат да изграждат все нови и нови защитни линии.
„Това е пробиване на вражеските отбранителни линии по модела на Първата световна война“, каза Гиркин. Според него Москва трябва да промени стратегията си на бойното поле и да разположи силите си по друг начин.
Майкъл Кофман, експерт по руската армия в американския мозъчен тръст Си Ен Ей, заяви, че упорството, с което Русия води битката за този град, е плод по-скоро на това, че вече е вложила прекалено много ресурси в нея, за да се откаже, а не толкова на „стратегическа целесъобразност“.
„Боят за Бахмут не е лишен от смисъл, но е стратегически нецелесъобразен с оглед на слабия настъпателен потенциал на Русия и липсата на изгледи за пробив дори градът да бъде превзет“, каза Кофман.
ЗАТВОРНИЦИ ВОЙНИЦИ
Нито една от двете воюващи страни не разкрива какви са загубите ѝ досега в конфликта в Украйна.
Според Киев обаче Русия понася тежки загуби, а много от убитите са затворници, наети от частната военна компания на Москва „Вагнер“.
Евгений Пригожин, основателят на „Вагнер“, който е санкциониран от Запада, потвърди, че хората му участват в битката.
Договорът, който той предлага на затворниците, е, да воюват и след шест месеца да бъдат помилвани, но ако дезертират, ги заплашва екзекуция.
През ноември независимата руска медия „Медиазона“ съобщи, че според публично достъпни данни на руската Федерална служба за изпълнение на наказанията между септември и октомври обитателите на руските затвори са намалели с над 23 000 души – най-големия спад от повече от едно десетилетие.
Това според медията говори, че затворниците са приели предложението на Пригожин.
Ройтерс не може да провери достоверността на изнесените данни.
Пригожин предупреди да не се чакат бързи пробиви, а в изказване от 12 декември посочи, че задачата на „Вагнер“ в боевете за Бахмут е „да убият колкото се може повече вражески войници и да обезкървят украинската армия“.
От кадрите от битката личи, че сражението се води за сравнително скромни участъци земя и че фронтовата линия постоянно се мести ту напред, ту назад.
В сводките за положението на бойното поле Русия съобщава, че Украйна търпи тежки загуби в жива сила и техника. В понеделник украинският президент Володимир Зеленски каза, че Бахмут е „най-горещата точка“ на 1300-километровия фронт.
Във вторник канцеларията му съобщи, че той е посетил града, за да се срещне с украинските войници и да ги удостои с военни отличия.
ВОЙНА НА ИЗТОЩЕНИЕ
За Русия Бахмут, който тя нарича със съветското му име Артьомовск, отдавна има политическо значение.
Градът е разположен на фронтовата линия, разсичаща на две източния украински регион Донбас. С превземането му Русия ще бъде една стъпка по-близо до установяването на пълен контрол над Донбас, части от който са под контрола на проруските сепаратисти още от 2014 г.
Откакто през април руските войски се изтеглиха от Северна Украйна след унизително поражение, Москва публично обяви, че главната цел на войната сега е „освобождаването“ на рускоезичния Донбас, почти половината от площта на който се заема от Донецка област.
Конрад Музика посочи, че боят за Бахмут се е превърнал в битка на изтощение.
„Украинците просто изтощават руснаците, и то доста ефикасно що се отнася до живата сила и техниката. Те правят така, че руснаците да платят по-висока цена“, коментира полският военен анализатор.
Според британското военно разузнаване има „реална вероятност превземането на Бахмут да се е превърнало предимно в символна, политическа цел“ за Москва.
Победата там ще повиши бойния дух, а генерал Сергей Суровикин, който от 8 октомври е главнокомандващият на всички руски войски в Украйна, ще може да покаже, че е бил прав да прехвърли силите си другаде след оттеглянето от южния град Херсон.
Тя може да донесе и политически капитал на Пригожин в Москва, ако му бъдат приписани някакви заслуги за нея.
Украйна, от друга страна, според експерти, си е направила сметката, че Бахмут си струва да бъде запазен под неин контрол донякъде и за да може да се съхрани подкрепата от западните страни, от чиито оръжейни доставки е зависима.
Макар и Украйна да постигна поредица успехи на бойното поле, дори и при най-малкото поражение за нея има риск да се създаде впечатление, че обстановката на фронта е патова, а това може да направи западните страни по-уклончиви що се отнася до увеличаването на помощта за Киев, като се имат предвид растящите икономически проблеми, с които се сблъскват в резултат на войната.
„На този етап Украйна е жертва на собствените си успехи и страда от високите очаквания да държи постоянно инициативата в свои ръце“, заяви Кофман.
По БТА
Коментарите са изключени