Около Коледа стават ясни одобрените за саниране с европари

Около Коледа – най-късно до края на годината, ще бъдат обявени одобрените проекти за безплатно саниране с европари от плана за възстановяване и устойчивост, каза Добромир Василев, директор „Жилищна политика в регионалното министерство по време на конференция за енергийното обновяване на жилищата, организирана от „Хабитат“ в четвъртък, в София.

Крайният срок за подаване на документи за 100 процента безвъзмездно финансиране на многофамилни и самостоятелни жилища за енергийно обновяване изтече в края на май, но все още няма обявена класация. Подадени бяха над 3 хил. проекта на обща стойност от 4 млрд. лв., а финансовият ресурс е близо четири пъти по-малко – 1.2 млрд. лв. В края на септември беше обявено, че след местните избори ще станат ясни спечелилите средства за саниране на сградите, но оценката на огромното количество проекти е забавило класацията, стана ясно от думите на Василев.

От всички внесени над 3 хил. проекта за саниране на 14 млн. кв. м разгъната застроена площ едва стотина са напълно изрядни. За всички останали се налага допълнителна информация, изчистване на сгрешени данни и тяхното сверяване, обясни той. Има вече направена предварителна оценка, но е възможно част от към момента одобрените в крайна сметка да отпаднат.

Оценката на регионалното ведомство е, че парите в първия етап на санирането с европари ще стигнат само за 800 сгради.

Василев даде пример как община Бургас е с най-много проекти за общо 500 млн. лв. при лимит от 80 млн. лв. за нея според населението и жилищата. Същото ограничение за безвъзмездно предоставените европари важи за общините Пловдив и Варна. 50 млн. лв. е максимумът, който ще получат общини като Видин, Русе и Благоевград. В София, която е с най-висок таван на финансирането – 150 млн. лв., интересът е по-малък от този в Бургас, сочат данните на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Онези проекти, които не са се класирали за 100 процента безвъзмездно еврофинансиране, могат да участват във втория етап, при който подпомагането ще е 80 на сто от необходимите средства за саниране, а останалите трябва да са лични средства. Те ще са гърди напред заради готовото енергийно обследване и техническите паспорти, имат асоциация на етажната собственост, както и досие и оценка за стойността на необходимите дейности за енергийното обновяване на панелката или къщата им. Тези проекти обаче не може автоматично да бъдат прехвърлени във втория етап. Те ще трябва отново да кандидатстват, защото трябва решение на етажната собственост за собственото финансиране и осигуряването му в банковата сметка на асоциацията. Василев обяви, че идеята е собственото финансиране да се изисква за първоначалните дейности, за да е сигурно, че ще се реализира проектът.

„Продължават разговорите с финансовите институции за специални кредитни линии с по-ниски лихви за осигуряване на въпросните 20 процента собствено финансиране за санирането, но проблем е, че в плана за възстановяване не са предвидени държавни гаранции за този вид заеми и банките сами трябва да решат дали да поемат рисковете“, коментира представителят на МРРБ.

Срокът за кандидатстване във втория етап за санирането с европари и 20% лично участие е 16 януари 2024 г., но към момента няма подаден нито един проект. Ако продължи да е толкова слаб интересът, ще се удължи времето за подаване на документи, каза Добромир Василев.

За 20 години у нас са обновени едва 6 процента от жилищата у нас, а според евроизискванията до 2030 г. делът на енергийно ефективните сгради трябва да е 15 на сто., коментира Драгомир Цанев, директор на Центъра за енергийна ефективност.

Ако се прави оценка на подадените проекти за саниране в първия етап, необходимите средства за изпълнението им са 40 млрд. лв., посочи Василев и допълни, че собствениците на имоти трябва да осъзнаят, че енергийната ефективност на жилищата и сградите, в които живеят, са тяхна финансова отговорност.

Цанев допълни, че най-добрата възможност за постигане на намаление на енергийното потребление е строежът на нови сгради с ниско потребление на енергия., тъй като дългосрочно вложените в тях инвестиции се изплащат чрез намалените разходи. По думите дори вече банките дават по-изгодни кредити за строеж на енергийно ефективни сгради. Той допълни, че вече при оценката на енергийната ефективност на една сграда ще се вземат предвид и използваната енергия и изхвърлените въглеродни емисии при производството на материалите за изграждането й.

По думите му огромна промяна може да се очаква при отпушването на проектите за собствени ВЕИ на сградите. Парламентът вече гласува съществени облекчения за изграждането на слънчеви покриви за лично електропотребление, които може да се правят с уведомителен, а не с разрешителен режим. Трябва обаче да се разработи подзаконовата нормативна база за слагане на балконска слънчева централа – единствено за свои нужди, без право да се продава, както и за създаването на енергийно общности, които да си обменят енергията от ВЕИ от различните сгради. Уреждането на тези въпроси е в ръцете на Комисията за енергийно и водно регулиране и енергийното министерство, каза Ивайло Алексиев, директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Той даде за пример Габрово, където общината и жители създават първият енергиен кооператив с набиране на частно финансиране и вече са събрани част от средствата, а при отварянето през януари на мярката за финансиране на слънчеви покриви за частните домове, проектът ще кандидатства и за безвъзмездно съфинансиране.

Алексиев посочи също така, че все повече домакинства могат да си купят директно от магазина фотоволтаичен панел, който да си закачат под наклон от външната страна на балкона и да покриват цялото или част от електропотреблението си. Тъй като това са общи части обаче трябва разрешение от етажното собственост, но е лесен и не толкова скъп начин за производство на собствена електроенергия, допълни той. В момента има проекти за такива слънчеви балконски електроцентрали в десет общини и цената на един такъв панел е 700 евро.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy