От Одеса до София. Как войната накара един украинец да започне бизнес у нас

„Девет години работехме 24 часа, 7 дни в седмицата. Спряхме само за един ден – 24 февруари 2022 г.“

Думите са на Олександр Соколов, украински предприемач и собственик на онлайн ресторантите Smile Food. От няколко месеца Олександр развива бизнеса си и в София, където се е преместил да живее.

Това става, след като всичките му житейски планове се преобръщат на 24 февруари – денят, в който Русия напада Украйна.

Олександр, семейството му и екипът му са част от всички над 50 000 украинци дошли и останали в България след началото на войната. Казва, че е избрал София, тъй като искал да запази бизнеса си. В България имал познати и приятели покрай предишно бизнес начинание – с бои и аксесоари за коли.

Войната принуждава Олександр Соколов да търси спасение за себе си и бизнеса си в София. Сн. Mediapool

„Проучвах и Букурещ, и Будапеща, но в крайна сметка избрах България“, казва той пред Mediapool и допълва, че тук рестартирането на бизнеса му щяло да стане по-лесно, тъй като имало кой да му помогне с документите, с намиране на място и т.н.

„А и тук няма такава езикова бариера. С почти всеки можеш да се разбереш на английски или пък на украински или руски, ако говориш по-бавно.“

Оказва се, че и връзката София-Одеса е доста добра. На всеки два дни има автобус между двата града.

От Одеса до „Полигона“

Така Олександр Соколов, предпримач от Одеса, се озовава в софийския кв. „Полигона“, където започва всичко почти от нулата. В търсене на начин да запази бизнеса си стига и до Дубай, където отскоро има ресторант от веригата. В момента Олександр казва, че живее между Дубай и София и вечно има един приготвен куфар.

Войната, променила живота на цяла Украйна, заварва Олександр в Киев.

„Пристигнах в града около 1 часа през нощта, тъй като на следващия ден трябваше да се явя на изпит от MBA програмата, която следвах. Спах няколко часа и се събудих от бомбите“, спомня си той.

Казва, че и той, както повечето хора в Украйна, не очаквал, че Русия ще започне пълномащабна война. „Все пак ние бяхме във война от 2014 г. Бяхме свикнали. А и очаквах, че ако има нови военни действия, те ще са в Луганск, Донцек“. Вместо това Русия атакува Киев.

В кухнята на софийския ресторант работят украинци. Сн. Mediapool

Към онзи момент за Олександр не е съществувал „План Б“. Наложило се обаче бързо да го измисли и да го приложи в действие, заедно с част от служителите си. На практика мениджмънтът на компанията му се е преместил в София. Както и семейството му.

„Дойдохме с колата и няколко куфара. Тук нямам нищо. В Одеса оставих къщата си. Строих я една година, живях в нея 21 дни, заключих я и тръгнах“.

В София дошли и родителите на Олександр, но след няколко месеца поискали да се върнат обратно вкъщи, в Одеса. Сега се надява, че ще ги посрещне за Нова година.

Подобна е историята и на колегите му.

„Когато започна войната, жена ми ми каза да бягам. А аз ѝ отговорих: „Не мога. 10 часа е, трябва да вървя на работа“, спомня си и Дмитрий Артемчук, който отговаря за маркетинга в Smile Food. И той се премества с цялото си семейство в София.

Онлайн ресторант без ток, вода и интернет

Преди войната ресторантите на Smile Food имат по 2500 поръчки на ден. В момента броят им е паднал 5 пъти. Служителите са намалели с две трети. Все още в Украйна работят 5 ресторанта от веригата. Два в Одеса и по един в Киев, Виница, Николаев. Имало и обект в Херсон, който е бил затворен заради интензивните военни действия и руската окупация там (миналия месец украинците освободиха града).

„Ресторантите в Украйна в момента са само инвестиция. Но не в това е проблемът“, казва Олександр. Той иска да запази бизнеса и служителите си в Украйна. Вярва, че един ден войната ще свърши и ще може да продължи да работи като преди.

Ресторантите предлагат от суши до пица. Сн. Mediapool

В момента основните трудности за ресторантите в Украйна са честата липса на електричество, интернет и телефония, а от скоро и на вода. „Наложи се да купим генератор за един от ресторантите. В момента такъв струва около 14 000 евро. Така сега от едната страна е генераторът, от другата страна устройство за връзка със Старлинк (сателитният интернет, създаден от компания на Илон Мъск – б.а.). Остава да измислим какво да правим с водата“, смее се Олександр.

За сметка на това ресторантът му в София няма нищо общо с военни действия. Мястото изглежда изключително чисто и подредено. Олександр казва, че всичко работи според японската система за управление Кайзен (буквално промяна към по-добро). Ресторантът предлага от суши до пица.

„Откакто сме тук, много хора питат защо суши и пица. Просто искаме да има по нещо за всеки в семейството“, обяснява Олександр. Допълва, че 90% от продуктите, които ползват, са местни. Планира обаче да внася нужното от Япония през Дубай, където развива бизнеса си отскоро. В емирството намерил инвеститори за откриването на ресторант. Планира и втори.

Важните детайли

По обяд в кухнята в кв. „Полигона“ работят три готвачки. Всяка от тях има определена задача и я върши с добре премерени и отработени движения. Няма смесване на продукти, няма смесване на отговорности. В най-натоварените часове – вечер и от 13 до към 14.30 часа – в кухнята има петима души. Всички те са от Украйна. По принцип работят в някой от ресторантите там. Идват в София за по няколко седмици и отново се връщат. Така запазват работата си, а тук не се налага да бъдат търсени и обучавани нови хора. Заедно с приемащите поръчките и куриерите, за Smile Food в София работят 15 души.

Олександр казва, че обръщат внимание на всеки детайл. Опаковките са така конструирани, че сушито да влиза вътре достатъчно плътно, за да не се размества. Капаците на кутиите за пица са подвижни и лесно може да се сложат отдолу, да се изхвърлят или да се използват като чиния, ако се консумира навън.

Сн. Mediapool

Готовата и опакована храна отива в хартиен плик, който буквално се зашива, за да е сигурно, че няма как да бъде отворен от куриера, а храната ще стигне непокътната до клиента.

„Най-трудното е да накараме хората да си поръчат за първи път. Обикновено не са склонни да експериментират. Затова смятаме да предложим нещо като гаранция – чек лист, и ако някое от условията в него не е изпълнено, да връщаме парите или да правим нова поръчка за наша сметка“, обяснява Олександр.

Поръчките минават през Саша, който е наполовина руснак, наполовина – българин. Взели го на работа, защото знае и двата езика и може да се разбере и с кухнята, и с куриерите и клиентите.

В София за Smile Food работят 15-ина човека. Сн. Mediapool

„Аз бях доброволец към БЧК. Запознахме се на една трудова борса за украински бежанци. Аз ги насочих къде да търсят човек, който знае и двата езика, а те после предложиха работа на мен“, смее се Саша. Допълва, че в България битува мнението, че украинците се издържат от държавните помощи, спят и се хранят безплатно в хотели.

„Те (Smile Food) са пример, че това не е точно така. Работят и инвестират много пари в България“.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy