Правителството премахна тавана за заплатите в 17 държавни предприятия

Служебното правителство на Гълъб Донев премахна лимита за заплатите в бордовете на 17 държавни предприятия, сред които са „Български спортен тотализатор“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „Пристанищна инфраструктура“, Ръководство въздушно движение (РВД), „Радиоактивни отпадъци“, „Управление и стопанисване на язовирите“, всички горски предприятия и други.

Това е станало с окончателното приемане на Правилника за прилагане на Закона за публичните финанси от кабинета в края на януари, който влиза в сила от 1 март. За случая съобщи изданието „Сега“.

Формално промените са свързани с изпълнението на изискванията за членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Едно от тях е държавните фирми да имат стабилно управление, което да не зависи от смяната на политическата конюнктура.

През последните две години това на практика не се случва. След всяка смяна на властта, следват промени и в управлението на държавните фирми. Вместо тази порочна практика да се ограничи, с промените сега назначаването на „нашите хора“ се узаконява.

Всичко това е одобрено тихомълком без обществеността да разбере. В публикувания за публично обсъждане вариант тези разпоредби липсват. Постановлението е прието на вносител и след заседанието на правителството е дописано с новите текстове, показва проверка на Mediapool в системата за правна информация на Министерския съвет.

Според финалния вариант на документа лимитите за шефските заплати отпадат във всички публични предприятия, създадени със специални закони. Към момента такива са 17.

Досега заплатите на изпълнителните директори в акционерните дружества бяха ограничени до 18 минимални работни заплати, а на членовете на бордовете на тези предприятия – до 6 минимални работни заплати. Така изпълнителен директор в държавно дружество сега се разписва срещу 14 040 лв. на месец, докато за миналата година таванът беше 12 780 лв.

Заплатите на шефовете на държавните фирми се актуализират на всяко тримесечие в зависимост от резултатите на дружеството по формула, но въпреки това е заложено да има и таван на заплащането от 18 минимални работни заплати.

Работата на държавните предприятия се контролира от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която по документи е независима от изпълнителната власт. Вместо да се засилят нейните правомощия, с промените те се ограничават за сметка на правата на Министерския съвет и на министерствата, под чиято шапка са фирмите.

По Закона за публичните предприятия агенцията избира част от членовете на директорските бордове в държавните фирми, които се водят „независими“. Освен това агенцията изготвя методиката за оценка на изпълнението на бизнес програмите на дружествата, по която се оценява как ръководството се справя с изпълнението. След промените сега тази методика за оценка на държавните фирми ще се прави от Министерския съвет, а не от агенцията.

Агенцията за публичните предприятия ще отговаря единствено за оценката на бизнес програмите на големите държавни фирми. Останалите ще се оценяват от министерствата, под чиято шапка са.

С промените в правилника се въвеждат и изрични основания за предсрочно прекратяване на договорите на членовете на бордовете. Досега такава възможност нямаше, което затрудни смени при установяване на проблеми в работата им. Емблематични станаха случаите със смяната на шефовете на Българската банка за развитие, Държавната консолидационна компания и държавната „Автомагистрали“.

От 1 март вече договорите за управление на държавните фирми ще могат да се прекратяват при неизпълнение на задълженията повече от три пъти в рамките на период до 3 месеца, както и при нарушения на служебните задължения. В списъка с нарушения попадат уронването на престижа на дружеството или министерството – принципал, разпространяването на поверителни данни, извършването на конкурентна дейност през свързани лица.

Новите разпоредби предвиждат при предсрочно освобождаване на директор или управител на негово място да бъде назначен друг без конкурс. Той обаче може да остане на поста в рамките на половин година, като през този период трябва да бъде избрано ново ръководство след провеждане на конкурсна процедура.

Освен това занапред с решение на общото събрание публичните предприятия могат да получават или да дават кредити, гаранции, да поемат задължения за поръчителство или като съдлъжник, както и да предоставят целево финансиране и да дават обезпечения на трети лица. Предвиден е и лимит от 500 000 лв. или 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи на предприятието.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy