Режимът в Иран е разделен по въпроса как да отвърне на протеста

Иранският режим е разделен по въпроса как да сложи край на безпрецедентното протестно движение в страната – мненията варират между репресии и жестове за успокояване на недоволството и намаляване на напрежението, отбелязват аналитици, потърсени и цитирани от агенция Франс прес.

„Противоречивите послания, които получаваме от иранския режим, говорят за вътрешни дебати около начините за справяне с протестите“, уточнява Надер Хашеми, директор на Центъра за изследване на Близкия изток в Денвърския университет.

„В средите на повечето авторитарни режими има и ястреби, и гълъби“, които са на противоположни позиции относно това доколко сурови трябва да бъдат репресиите по време на кризи, продължава той.

При все че арестите на демонстранти продължават и все така валят присъди, освобождаването на някои фигури от протестите е знак, че във властта има хора, склонни към не толкова твърд подход.

Повод за демонстрациите стана смъртта на Махса Амини – млада иранка от кюрдски произход, починала на 16 септември, след като бе арестувана от нравствената полиция заради нарушение на строгите правила в Иран за носене на хиджаб на обществени места.

Демонстрациите прераснаха в призиви за сваляне на режима, което бе най-голямото предизвикателство към религиозната власт от времето на ислямската революция през 1979 г.

Иранските управници по принцип определят тези демонстрации като „размирици“, окуражавани от враждебни страни и организации.

По последни данни, съобщени в края на декември от „Иран хюман райтс“ – неправителствена организация със седалище в Осло, от 16 септември насам силите на реда са убили най-малко 476 души. Около 14 000 души са били арестувани според ООН.

„Политическа пресметливост“

Правосъдието постанови най-тежкото наказание за 14 лица, свързани с протеста. Четирима вече бяха екзекутирани; двама от тях – в събота, което предизвика нова вълна от международно възмущение и ООН разкритикува „шокиращите“ обесвания.

Правителството обаче обяви, че започва нови процеси срещу шестима от 14-те осъдени, което поднови надеждите за евентуално по-леки наказания.

„Политическа пресметливост“, казва по този повод Мерзад Боруджерди, експерт по Иран и автор на книгата „Постреволюционен Иран: политически пътеводител“.

„Те знаят, че масовите екзекуции ще изкарат повече хора на улицата“, изтъква той. „От друга страна, те искат да изпратят сигнал, че екзекутират демонстранти без колебание, за да сплашат хората“, казва експертът.

Според аналитиците освобождаването на Маджид Таваколи и Хосейн Ронаги, две фигури от протестното движение, няколко седмици след ареста им е още един опит за успокояване на ситуацията.

По думите на Ануш Ехтешами, директор на Института за ислямски и близкоизточни изследвания към Дърхамския университет в Англия, новите процеси са признак за външен и вътрешен натиск от различни страни.

„Дори в самия режим има разделение по въпроса как трябва да се действа в тази ситуация“ между привържениците на твърдия курс, от една страна, и онези, които виждат в екзекуциите допълнително насърчение към съпротива, обяснява Ехтешами.

Новите процеси и освобождаването на дисиденти са „мерки за успокояване, опит да се подхвърли кокал“ на демонстрантите, казва той.

Подобни мерки може да се сторят някому незначителни, но „един режим, базиран на службите за сигурност и изчерпал всичките си възможности, смята, че прави щедри жестове и отвръща на обществения натиск“, добавя експертът.

„Макиавелистичен“

Журналисти, кинодейци, адвокати и активисти също бяха арестувани заради подкрепата им за демонстрациите. Някои бяха освободени, например актрисата Таране Алидусти.

Според Надер Хашеми режимът използва тази тактика – да арестува и да пуска на свобода – между другото и „за да опипа почвата, да види как реагира“ улицата.

„Снизходителността“, проявявана понякога от властите, „цели да не се допусне по-нататъшно разцепление в системата за сигурност“, след като репресиите отблъснаха някои от привържениците й, обръща внимание Афшин Шахи, университетски преподавател.

Режимът „изглежда няма ясна стратегия“, продължава той. Въпреки че някои бяха освободени, други видни личности гният по затворите от месеци – като активиста Араш Садеги и двамата журналисти, спомогнали за разкриването на случая с Амини.

През декември главният прокурор Мохамад Джафар Монтазери обяви, че нравствената полиция се закрива. Това обаче не бе съобщено от никой друг официален източник и активистите останаха скептични.

Това изявление показва, че „поне част от режима“ предпочита не толкова груби начини да налага спазването на нормите за облекло, смята Хашеми.

Според него в миналото режимът е доказал, че може, „когато е нужно, да прави отстъпки“.

И ориенталистът добавя: „Хората забравят, че този режим е просъществувал 44 години, тъй като може да бъде много умен, много хитър, много макиавелистичен“.

По БТА

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy