С поглед в бъдещето: ГЕРБ иска КС да каже на кого е подчинена следствената служба
Може ли следствената служба да бъде подчинена на прокуратурата или съда, или трябва да е изцяло независима структура в съдебната власт. С въпроси в този смисъл депутати от ГЕРБ са поискали от Конституционния съд (КС) да тълкува разпоредби на основния закон, съобщи lex.bg.
Искането им е внесено в последния работен ден на разпуснатия вече парламент. От него личи, че партията се готви за бъдещи промени в структурата на съдебната власт и може би се опитва от рано да се подготви с аргументи.
Предстоят реформи
Въпросите до КС идват на фона на поредния провал да се приеме механизъм за контрол над главния прокурор. Законопроект в този смисъл бе внесен в парламента от служебното правителство. Събранието бе разпуснато и текстовете бяха приети само на първо четене. Отделно от правителствения проект „Възраждане“ внесе свои промени, които предвиждат отделяне на следствените служби от прокуратурата. Може би ГЕРБ са склонни да приемат този вариант и да предложат вместо от съдия главният прокурор да се разследва от следовател.
В момента националната следствена служба е подчинена на прокуратурата, а началникът й е зам.-главен прокурор. Във всяка окръжна прокуратура има и съотвената следствена служба. От години има проблем с ниската натовареност на следователите. Те са ограничени да разследват само определен вид престъпления, макар всички от системата да казват, че това са висококвафилицирани юристи, които могат много да помогнат. Въпреки тези твърдения промени за разширяване на правомощията им не са приемани.
„Предстоят реформи в тази система, които със сигурност ще доведат до промени във взаимодействието между отделните органи. Понеже ни се струва, че въпросът със статута на следователите и следствените органи не е докрай уточнен на нивото на обикновеното законодателство и може да се наложат още промени там, е важно да получим авторитетно, автентично тълкуване на текста на конституцията“, пише в искането на депутатите от ГЕРБ.
По-конкретно те питат дали разписаната в конституцията независимост на съдебната власт означава само, че тя е независима от останалите власти, или и че трябва да има и „институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие“.
При Царя не се оплакваха от съдебната власт
В искането се прави кратък преглед на историята на следствените служби у нас. Посочва се, че преди преврата от 9 септември 1944 г. следователите са били подчинени на съдилищата, а длъжността им се е наричала „съдия-следовател“.
„Така че такова решение не само, че не е невъзможно, но и съответства на българската правна традиция. Между другото, в периода на Третото българско царство не е известно обществото да е имало забележки към съдебната власт, а нейният авторитет е бил безспорен, доколкото няма документирани сведения за обратното“, пише в искането.
По време на социализма следствието преминава в МВР. При приемането на сегашната констируция се взема решение то да стане част от съдебната власт.
Никой не е схванал концептуалната разлика
Към искането са приложени част от дискусиите по приемане на конституцията, в които се обсъжда статутът на следствието. Цитирани са тогавашният главен прокурор Мартин Гунев, началникът на Главно следствено управление Леонид Кацамунски и заместникът му Коста Богацевски. И тримата са на мнение, че следствието трябва да е част от съдебната система. При окончателното гласуване на текстовете обаче има изказване на поета Йосиф Петров, тогава депутат.
„Уважаеми дами и господа народни представители, аз не съм юрист и няма да говоря по същността на нещата. Само езиково искам да направя една бележка. Говори се за съдии и за съдии-следователи. Съдията е съдия, защото съди и отсъжда, а следователят не съди и не отсъжда, а само събира доказателства, които представя на съдията. Затова не бива да има съдия-следовател, а само следовател“.
В окончателния текст тези магистрати са наречени само следователи вместо съдия-следователи.
„Впечатляващо е, че нито един народен представител не е схванал концептуалната разлика между „съдия-следовател“ и „следовател“ и да обърне внимание, че тази малка, стилистична промяна води на практика до отказ от един завършен в себе си модел за изграждане на органите на съдебната власт и ролята на следствието в нейната структура, като в следствие на това се открива широко поле за бъдещи междуинституционални напрежения“, пишат в искането си ГЕРБ.
От партията стигат до извода, че през 1991 г. депутатите са искали да уредят статута на следствието като част от съдебната власт. Имало и идея то да бъде обвързано със съда по т.нар. „френски модел“, прилаган преди 1944 г., но тя била изоставена. Резултатът е, че „статутът на тази фигура в системата на съдебната власт е оставен в неопределено положение“.
Само отбелязваме
ГЕРБ посочват още, че през годините статутът на следствената служба е деградирал, за да стане тя през 2009 г. част от прокуратурата. Според тях е жалко, че още тогава КС не е бил сезиран, за да каже дали това не противоречи на основния закон. А иначе ГЕРБ леко намекват за бъдещите си намерения:
„Без да навлизаме в други, по-широки импликации на проблема, бихме само отбелязали, че ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статут, може би в момента някои животрептущи въпроси като например „Кой да разследва главния прокурор“ или „Кой да разследва корупцията по високите етажи на властта“ нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си“.
Коментарите са изключени