Трябва комплексна преоценка на енергийните ни ангажименти към Европа

В последно време от страна на служебното правителство и експерти активно се говори за предоговаряне на енергийните ангажименти в плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Темата изглежда са ползва с консенсус в българското общество, но малцина имат представа от сложността й и последствията при един непрофесионално организиран процес. Защото той изисква да бъдат налице много предварителни условия и разработени редица стратегически документи на национално ниво, което означава създаване на комплексна програма. Ще я нарека програма за стратегически действия.

Тази програма трябва да съдържа списък от адекватни действия със срокове, съгласувани на национално ниво, за дерогация на неизгодните за България „енергийни“ ангажименти в ПВУ с макро-икономически, енергийни и дипломатически действия, дори в областта на екологията. Трябва открито да се обясни и сравни тезата за наднормено замърсяване на въздуха в района, например на големите въглищни централи в „Марица изток“ с този на големите градове. За съжаление такава програма все още няма и забавянето на този стратегически документ става все по-критично за крайния успех на начинанието. Не се разбира, че не създаване на национални „опълченски“ комитети за „съпротива“ с призиви за отказ от изпълнение на поетите ангажименти, или неориентираното „мрънкане“ на професионални енергийни общности. Камо ли заплахите за стачни действия и гражданско неподчинение могат да трогнат ЕК и да постигнат ефект.

За договаряне на дерогация на тези ангажименти са необходими аргументирани професионални обосновки от всички гледни точки, не само икономически, които трябва да бъдат част от тази нова стратегия. А тя трябва да бъде припозната с консенсус от всички политически сили и професионални организации, преминала през обществено обсъждане, приета от Министерски съвет и гласувана от Народното събрание.

Какво трябва да се направи спешно?

Министерският съвет трябва да вземе решение за стартиране на процедура за комплексна „преоценка“ на заложените в ПВУ мерки, както и поетите ангажименти на страната и да задължи Министерството на енергетиката да възложи на екип от компетентни специалисти-икономисти, енергетици, инженери по устойчивост на електроенергийната система и инженери по планиране развитието на енергийната система, да разработи експертен анализ на въздействието на поетите ангажименти в ПВУ по отношение на ограничаване на производството и спиране на въглищните централи

Този екип трябва да бъде интердисциплинарен и трябва да включва специалисти от Министерствата на енергетиката, на икономиката и на финансите, от БЕХ и ЕСО, от Икономическия институт на БАН, от ТУ-София, НПО и представители на работодателски и профсъюзни организации.

Въпросният специализиран екип трябва да изготви макроикономически анализ на резултатите от изпълнение на „енергийните“ ангажименти в ПВУ, след анализ на последствията за енергийния баланс на региона и регионалната енергийната сигурност при спиране на конвенционалните генериращи мощности, анализ на мощностния и енергиен баланс на българската енергийна система в различни сценарии с допускане на един или друг вариант на развитие на генериращите мощности по модела LCP (развитие с минимални разходи).

Сценарии и анализи, а не лобистки тези

Въпросният анализ трябва да бъде част и в съответствие с новата енергийна стратегия на страната, която трябва да бъде обявена и публично обсъдена в най-кратки срокове. И това е едно от най-важните условия за успех на начинанието. Тревога будят обаче разнопосочните и противоречащи си тези на някои енергийни лобита в страната, стигащи и до ЕК, които отслабват българската позиция. Тези групи лансират различни небалансирани и противоречащи си енергийни политики, които намаляват доверието и авторитета на българската енергетика. Едни предлагат предоговаряме енергийните ангажименти в ПВУ и запазваме въглищните централи. Други – нови ядрени мощности по една твърде амбициозна и неаргументирана енергийна програма, която скоро ще получи гласност. Има идея за нови над 20 000 МВ ВЕИ (заявени до края на 2022 г.) или за нови големи ВЕЦ на река Дунав, съвместно с Румъния.

Тези противоречащи си инвестиционни политики трябва да намерят балансирано отражение в плановете за развитие българската енергетика в новата енергийна стратегия, при това с отчитане на евентуални промени сигурността на регионалните енергийни пазари и възможността българската енергетика да запази водещата си роля при покриване на енергийните дефицити, включително и на експорта към Италия през Гърция. Важността на тази доктрина трябва да бъде представена на ЕК по един убедителен професионален начин, като европейската администрация трябва да бъде убедена, че тази цел е в икономически интерес на целия ЕС.

Синхрон с Полша и Испания

Изключително важно за успеха на преговорите е българските политици да синхронизират политиките и програмата си за действие с други страни членове на ЕС, които планират подобни акции, като например Полша и Испания. И това трябва да се организира като общ пакет енергийни политики на тази група заинтересовани страни.

Предварителното коментиране в публичното пространство на всякакви планове, предложения и намерения по темата обаче може да попречи на успешното задълбочено планиране и провеждане на стратегията за постигане на дерогация. Всички участници в процеса по предоговаряне на енергийните условия в ПВУ ги чакат тежки преговори и в крайна сметка „попадане“ в един от следващите четири сценарии:

Сценарий 1: Предоговаряне на „енергийните“ ангажименти и отпадане на всякакви срокове и параметри на ограничения на въглеродни емисии – най-благоприятния, но и най-труден за постигане сценарий;

Сценарий 2: Преподписва се ПВУ с предоговаряне на поетите ангажименти като срокове и количествени параметри на редукциите на емисии – най-вероятния сценарий.

Сценарий 3: Излизане от ПВУ и връщане на получените авансови плащания – малцина ще го приемат като приемлив;

Сценарий 4: Изпълнение на всички поети ангажименти – най-неприемливия сценарий.

От срочното мобилизиране на експертния потенциал на държавата и на българската научна и експертна общност днес зависи бъдещето на въглищните ни централи, а от тях – стабилността на икономиката и енергийна сигурност на страната . И едно е повече от ясно – създаването на комитети, неориентирани „бунтове“ и „мрънкане“ няма да доведат до така искания резултат.

* Авторът е енергиен експерт. Председател е на Българския енергиен и минен форум. Има дългогодишен опит в държавни енергийни компании и в частния сектор. Бивш депутат от „Има такъв народ“ в два от парламентите през 2022 г., но напусна партията на Слави Трифонов.

Коментарите са изключени

Generated by Feedzy