Промени в Наказателния кодекс, които да засилят противодействието на шпионажа у нас, предлага служебният кабинет. Предложенията са част от Доклада за националната сигурност у нас през 2021 година, който бе актуализиран и внесен в парламента от служебния кабинет в края на миналата година.
В доклада се предлага Наказателният кодекс да уреди наказването на шпионажа не само ако е събирана и издавана класифицирана информация, но и при издаването на „всяка информация, която… не е и публична и чието разкриване би създало заплаха или би нанесло вреда на сигурността на държавата“.
По този начин наказуемо ще стане и „упражняването на чуждо влияние върху процеси на вземане на решения“.
В доклада се припомнят изгонените от България руски дипломати във връзка със серия шпионски скандали, които продължиха и през следващата година, но не се проследява и липсва анализ какво се случва в съдебна фаза, където до момента прокуратурата не отбелязва сериозни успехи по отношение на руската дейност у нас.
За пореден път се отбелязва засиленият интерес на руските служби у нас, като се посочва, че те се интересуват основно от икономиката и специализирана информация, отнасяща се до ЕС и НАТО.
По-рано бяха публикувани и докладите за дейността на контраразузнаването, военното и цивилното разузнаване през 2021 година. ДАНС представи механизма, по-който чуждите служби привличат източници.
В актуализираният доклад за националната сигурност се отбелязва все по-нарастваща заплаха от Руската федерация и използването на хибридни инструменти и със закъснение се анализира военната руска агресия срещу Украйна:
„Очертава се продължителен военен конфликт и превръщането му във война на изтощението намирането на дипломатическо решение е малко вероятно. Възможно е провокиране на напрежението и в останалите замразени конфликти като Грузия и Нагорни Карабах“, се посочва в доклада.
Коментарите са изключени