64% от българите са затруднени да си плащат сметките
Поскъпването на живота увеличава дела на европейците, които не могат да си плащат сметките, сочи последното проучване на Евробарометър за Европейския парламент, публикувано в четвъртък. В България ситуацията е двойно по-тежка.
Увеличава се делът на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки „през повечето време“ или „понякога“ – от есента на 2021 година общото увеличение по тези два показателя е с 9 процентни пункта – от 30% на 39%.
В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения „през повечето време“ или „понякога“ при плащането на сметки.
„Хората са разбираемо притеснени от нарастващите разходи за живот, тъй като все повече семейства се борят да преживяват с оскъдни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на адекватни мерки: да поставим сметките под контрол, да отблъснем инфлацията и да накараме икономиките ни да растат. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества“, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.
Във всяка държава членка на ЕС повече от 7 на всеки 10 анкетирани са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%).
В България делът на респондентите, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96%.
На второ място по честота на споменаване на европейско равнище с 82% е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпространението на войната в Украйна и в други държави, които са на трето място с 81%.
Българите посочват на второ и трето място също заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, съответно с 86% и 85%, докато заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69%.
Само една трета от европейците са доволни от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.
Последиците от кризата в различни области на живота се усеща все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от Covid-19, агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което е мрачна перспектива за 2023 г.
Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от хората жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г.
В същото време настоящите кризи и особено войната на Русия срещу Украйна засилват подкрепата на гражданите за ЕС: 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам.
Делът за България по този показател е много по-нисък – 49%, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски равнища по този показател (Италия и Румъния с 46%, Словакия – 44%, Гърция – 43% и Австрия – 42%).
Две трети от Европейските граждани (66%) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% са на мнение, че страната им е спечелила от членството си в ЕС.
Данните за България сочат, че 54% от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя – съответно преди Словакия (48%) и Австрия (55%).
В този контекст идеята за „мир“ се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на ЕС: 36% от европейците вярват, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и укрепване на сигурността са основните предимства на членството в ЕС, което представлява увеличение с 6 процентни пункта от есента на 2021 г.
За 53% от българските респонденти най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българските респонденти са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).
Проучването на Евробарометър за есента на 2022 г. е осъществено за Европейския парламент от Института за пазарни проучвания „Кантар“ (Kantar) между 12 октомври и 7 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. To е проведено лице в лице, с видео интервюта (CAVI), използвани допълнително в Чехия и Дания, като са реализирани 26 443 интервюта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Коментарите са изключени